exudatio

2011-05-03T14:49:00.000-07:00

79

колкото да си уседнала несъстоятелност

ослепялa упоритост

докъдето се простира невъзможното
в атавистична множественост
и разглезен чест психологизъм или
те
пиедесталите от скрупульозност
до хюбрис ате и разпадане
с неконтролируемост на равновесието
изгърбват времето до гравитация
без форма от условия
и осцилират до пресищането да си риба

(розовеят от конкретности) и

меандриралите вероятности заглъхват
в предефинирала менталност

2011-03-15T12:18:00.000-07:00

78

очароваща последователност от раздалечаващи се фотографии
в преоткриването на прекъснатост по негативен ум
провесени
в изплъзващото се покритие на каквото и да споменаване

дифрактирало до пристрастяване

2011-03-05T11:34:00.000-08:00

77

ахроматична символична самоличност

предефинирана в разпоредителност и
дискредитирана до очевидност

с абераци
по стигматизирана до разточителност единственост

препотвърдената по-ниска орбитала
с въображаем фокус

и проблематична визуализация
на солидарна секуларност

(каква еднаквост с предпоставена дискретност)
същност за шокиращото

като сингония с надраскана перфектност
изрязана до депресивност

с рамене на андрогенно притежание и
раздразнителност за функция от припокриването

колкото за личностност
с привнесеност на траекториите

и фикциите като признак
до вероятностната краткосрочност на нечаканото

2010-12-30T13:52:00.000-08:00

76

вторачила се смърт
вгорчила се по краищата на харесване
като застиналост след седмици прехранване
без наранявания по лудостта
непокътнатото от пропъждана несъвместимост
и равномерност
колкото равнопоставеност
предозирана от честоти и челюсти
внимателно сканирана прецизност
до втечнени тъкани от опростено време

ах вените на осъзнатост

непрекъснатото все приижда
с възраст от натрапчивости
по пътя на заобленост от състояния и
предпоставени посоки

дори когато са следи и
форумите са места за ощетени разстояния
фосили от сезони на разрухата

колкото и лабиринтите да са
меандри от коремна кухина на независимост и
вътрешност от линии
под топящия се лед на другостта

дори когато и номадите се осмеляват
преразказвани до разградена симетричност

2010-12-02T13:22:00.000-08:00

75

линее изнемогата на ставането
залива всеки ден до
мястото на изстудена непредвиденост

изобилен на раздори и
малко или повече бламиран
в опит за реконсолидизация

приятни на усещане
полиморфните чудовища са
това което правят

рекомбинираност на приблизителното
с логика на тетивата

доминиран от условия и конвертиран
в епистил със зъбери
върху ведростта на изпитанието

разбирам че не съм

2010-11-07T09:50:00.000-08:00

74

заради бремето
бях и позволеният или просрочилият
колкото и да изчаквам

макар и позволеното да се изплъзва
зад сдържани прегради от преддверие
на предварително и сумрачното
макар и неразделно от изкачване през непознаването
като назначение или
от пейзажите по северното ми крайбрежие
ниската пустиня под същински облаци
застинали по периферно ми зрение
скупчени околовръст непреодолимото определено
съсобствености от
проблематично свиване на сивото до покаяние
това прекрачване през адекватното
доколкото изглеждам
до яростно зелено
от психологическата граница на влажност
където в локвите от безпричинност
се оглеждат височини и
заснежени хребети на намерения и ентусиазъм
или безразличие
колкото да се отмествам в адекватността на липсващ
разхвърлен по екватора на означаваното
гладко разчленен и
най-вече близо до евентуалност

2010-10-18T16:16:00.000-07:00

73

предопределените след себе си
безплодно обикалят
изглеждат добросъвестно –
идиосинкразия в зелени и оранжеви
кафяви тонове
залежаващи повърхности полепнали
дали предмисъл
като стени от синини
на тапицирано до плътност на коприна
любопитство

убитото блестеше слабо
с вероятността която преценявах
отколкото да беше същност
или изненада
или пропорция за изненадващо
задълбоченият синтез
облагороден с копнеж по недопуснатото
допустимо
с последствия за санкцията
и наслагване
с отстранено проявяване на повода
прах на позитивна подозрителност
в подредената конкретност

вкусът на въздуха не дрезгавее
тази сутрин
и ще позволи на струните каквото беше

2010-09-13T12:25:00.001-07:00

72

събудих се премръзнал от мълчане
обезверен и хлъзгав
подтиснат от
височинността на прехода
излъскан до стремителност от мястото
за по-късно
колкото да не застина посред множество
с дълбочини на изравняването
до неприличието на търпимост
на отдалечаваща се основателност
и средствата –
безоблачност
без да се нуждае от приставане
разочарованието
от пристрастяването
към редуващи се приливи
и пориви
с вълнообразна траектория
параноично и красиви и сурови
с неудобствата на отказ за дълбаещите
бездната
измити до безочливост

колкото да си спестя физиологията
и ужаса да се надявам

2010-07-02T15:20:00.000-07:00

71

все недоглежда и преди реда притиска хармонията

жестовете му се издължават и фалшът на непредизвиканото
гримасничи по края
загръща личния си изток в интонации
флуиден
ах интенцията (отколкото да е полюшване началото)
облъчва всяко протежение с най-ниските си тонове и
предопределя низините на безветрието ми с безверие
по-скоро скучен
с насядали по звуците инсинуации
финалът е интуитивен и
изхлузилата се стратегия прескача кухините
все преди
суетната възможност да се процеди през гмурването и
събраните очи да демонстрират сила
те фигури
с дълбоката печал на гипсиви отливки
празнуват груповата фаза и провличат вадички
след себе си
без свян
директно и замерят с камъни безропотното
с раздразнена доброжелателност и накърнена самомнителност
тълкуваните грешки са надхвърлили естественост
текат с окървавената си впечатлителност
мокра и солена
все още заедно
доколкото се помиряват с примирението и преразказват
нуждите

2010-06-19T12:24:00.000-07:00

70

от условия боли но
съприкосновението изглежда
обещаващо
в обстановка от формалности
с преобладаващо търпение
и определяне на нуждите
свободно от движение
и ситуации
раззинали беззъбите си пропасти
с предусет за потъване
в очакването
и с повсеместни свлачища
по ерозионните каньони
на спасението
със стълпотворение на дестинации
в местности с полуизгнила
гордост
и независимости
за асептичната нормалност

2010-05-23T11:49:00.000-07:00

69

заздравелият вятър ме прекосява на прекрояване
и принципи
опрощава ме с ролята на светлини и обиталища
оголени до избавление и приноси
с прораснали от откази усилия
помръквам в срещуположността
не проговарям
злонамерен и злокобен
с отиващи си стръмнини на обитаващ
и прекален за закъснял се приближавам
доколкото подсказва предразположение въздействието –
декаданс на възгледа с цена и цвят на комплимент
с погледната отвън компетентност
брахиоподите са функция от измерения
с траекторията на копнеж
и с тежестта на основателности разпокъсват
несъизмеримото на цялости
раздалечавани по височини и прагове
поотделно за посоките
като темпорални части на сарказъм с провлечена
дискретност
колкото да бъдат правилни

блоковете сол бледнеят в тиха светлина
бодлива до фриволност и филтрирана до естуар на
гледането
не въпреки

незаслужени светкавици превземат неподвижността ми
жълтеят цветовете със залязване
с мълчание на антиподи
все кактуси и

2010-05-19T20:07:00.001-07:00

68

откровеността на практикуването е напукана
и прашна
и продължава
до следващата точка от подножието
положително не траят дълго ненаситените и
само лудостта сребрее с екзалтация
без лице и координация
в агломерации от относителности

любопитна на прииждане и разслояване
като тенденция
нежно и фриволно
фино припокрива взаимодействие с възможности
или се разбива в ъгловатостта на опита
като вълна залива монотонната ми песъчливост

до скалисто зачервяване на неспокойствието

2010-05-12T14:16:00.001-07:00

66

ектодермата ми е
с ограничението да изглеждам като оздрачено отношение
под разстоянието
дали защото съм коктейлът от нюанси
разчленен на залези
с въображаемите гънки и
купчините пръст от търсенето на излишното

промъквам се
все същото на изгледа
organum olfactorium
като предизвестия от панорамата на съдържимото –
сдържаната съдържателност за предположени хармонии
или повечето имайки

неодобрението и презрението
и прозрението са
удовлетвореността на личностната ми обвивка
като луковица ‘замъгляваше редуващите се наоколо –
дори не са белязани’
изведен от битуващи заблуди като заключение
не кой знае колко
но забавен
с коса оплетена на расти
отдавнашен като иглите по високото или
заоблените стръмнини и/или с бамбукови филизи
за изгладнялата ми джунгла
с мъглива облачност върху дилемите на вероятния
зад отвесите на изобилието
недостатъчно очарователен но очарован от очакването за
престой на изхода

съмнителен акцент са обитаващите
а може би отдалечаващите се условия
или усилия
в противоположност на посоките с непроходимост –
дъждовните гори на изтока са под различна светлина
с оглозганите редове на безпокойството
надвесен над достатъчност като отсрещен бряг отблизо
приглушена

2010-05-12T14:14:00.000-07:00

65

с продължителност на изгрев
колкото до основанието на целта
формирането остарява с цветовете на фламинго
за да e частица от цената

температурата му се покачва
а лицето ми е изгорялото и насечено –
каменист и стръмен изглед
толкова отблъскващ при това отблъснат (за да развращава)
приближава
с капчици роса по склоновете
установен
доколкото са нужни
след като си съжален за впечатлителност –
без жалост е забравена полезност –
бавна и болезнена за върховете като всяка друга смърт
без контактни точки
колкото да ги погледнеш в обезлюдената им красота
белеят с костите на състраданието
с конци и сухи семена по просеките но
до височината на ръба –
завършен безусловно безуспешен резултат
удължен като единствена възможност
да не притежаваш

2010-04-21T14:14:00.000-07:00

64

разхвърлям камъните по пейзажа
по дългата страна
но не и бавен или кротък или кратък
когато се усещам като притежател
на пустинни същности –
притаена затревена притеснителност
в съответствието на пресъхващ от
сбъдването на пресечност
с неизвестността на сбор
който затруднява любимата ми репликация
и макар
в търсенето се загръщам с позволено
незабележим за непознат
но ерозирал
с изветряла самомнителност
в поредно спускане през ниското на нормата
напълно непризнателен когато
вятърът посипва с прах озадачаването –
латифолии и
все същото разцепване на изгледа
от посоката на разкаяние
колкото известното и посвещавано
да се привежда и увива около

напомня ми за връщане във време
от нивото на количества и очертания
със стени без пролуки
отразени с най-високата честотност
на покритието ми
с бушуващи представи и съвсем различно
от логичното на
модифицираната молекула захар
по външната страна на клетката
или мутиралият ген
ще произведе необходимия ензим -
страните ми са потъмнели и напукани
предвид физическото от натрапчиво менталното
на нормативната цикличност
на тенденция
която заявява допълнителен критерий
за обем от недостатъчност и
сухожилия от реликтовото на заблудата

за да не спирам в означаваното

2010-04-17T14:26:00.000-07:00

63

отдалечавам се (а отдавна го чакам)
с неприсъщите си рани артикулирам
извеждането
заради обосноваване и отмъщаване
като уморен умерен вятър
обгръщам протежението на притихналото му
крайбрежие
и процеждам пустинен привкус от онази част
на непригодното че
въображаемото побелява
и изтегля нишката на звук
(дрезгавият шум ме потвърждава)
и купчините пръст растат (с истината за
очакван север)
до виолетови дълбочини и пристрастяване

на дневна светлина – тъмно и необозримо

2010-04-12T11:28:00.000-07:00

61

колебая се
без да е излишно неудобството от слизането
и лицемерието да забравяш
все пак разгъвам във времето резистентност
към красотата на север
и очаквам небето да ме засипва с невъзможните си звезди
дори поради искреност
по насечената ми вънкашност – не представлявам удобство за място
с предназначението си –
льосът от хълмистaта равнина на намеренията
затлачва меандрите
на пресъхващите ми реки
а кактусите по розовеещите склонове преиначават бодлите си
когато привечер олисялото му било посинява

отдавам го на порива

62

На Г. М.

меандрирам
пред мен е нещо като процеп -
каньонът -
застрашавам достойнството на промяната
със заравнеността на краткотрайните си промеждутци
безшумно се прокрадвам покрай стените на спомени
без събития
гласът ми замръзва на буци и
скръбта се извръща притеснено
‘с дълга почти до раменете коса и едва набола брада’

полепвам по скулите му

2010-04-05T10:00:00.000-07:00

60

гласът се стеснява за всяка модалност и модулациите отвън
но не изведнаж
тук обаче
изсечено колкото го има в низходяща градация
синьо-зелено запленено от подходящото се увива около
докато се досещам
и сенките ми настръхват със сериозност която става подозрителна
размахвам криле по извивките на линията определяща осъзнаването
и изрязвам срама да се случвам

нетърпелив на жестове
недовиждам
а хигроскопичната ми глазура постепенно отдава загниването си
блаженства влагата по корените

за да съм сам в играта на самомнителност

2010-01-24T17:23:00.000-08:00

59

a coming man – едно от обясненията на началата на нетрайната и форма повдига тежките си зеници на един единствен защото може би е това от край на ограничения и усложнения (без да е определено)

59а

приписвана пресипнала индивидуалност
(явно поради представянето)

но защо поне от времето не искаш
да се отклоним в ракурси по ресурсите
с колкото и да поскъпвам
(закъснял дотолкова че прекалено подранил
в каквато и посока да погледнеш)

добре е да го виждаш този ден
самодоволно
а снегът е вектор
а мястото на инцидента – контузна рана –
моралният релативизъм на случайност
и на съвпадения
обрасъл с принципи
толкова вторично окосмен (почти токсично)
неестетично но те съхранява ако считаш че
повърхността е същностна и се нуждае
(повърхностна ли е)

понякога е може би желано

2009-01-29T12:39:00.001-08:00

58

всичките ми личности са
тренировъчен процес и
‘ф(р)азата’)) Е
отново по страни на ‘някой’
отдалечавам се с пре-о-доляване
и интересите ми
най-вече са си пропозиция но
(много ми е светло и липсата на вкус блести
с подробности в детайла)
не мисля че съм в състояние да припознавам
каквото да поискам
(едва ли бих желал) и
да се гмурна или да преплувам
е поредно сбъдване

2009-01-24T15:10:00.000-08:00

57

по-стар съм от

изтръпналите си черти

и деградацията

с притъпени агностически съмнения и

само-очертаването

(Е ли аскезата)

с подутини непоследователност

и недостатъчност на продължаването

с лично мнение на този който получава

отново настрани от никой и

едва ли съм

2009-01-24T15:03:00.000-08:00

56

роговицата на безвъзмездното е отлепена и не-прикосновеността ми е населена с възможности и съответствия (от главната последователност) доколкото предметът ме излъсква с употребата си и слънцето изсмуква черното на неутроните ми и развява единствения си протуберанс по празното на купчината прежълтявания от подводните ми пещери и заразява с граници на мисленето божествената санкция и златото на хладното червено с парадоксалностите си принадлежа на климатичните промени от ъгъла на нравствените си подбуди под влияние на тежестта и пола до температурата на посиняване

2009-01-24T13:34:00.000-08:00

55

когато безтегловността прониква присъствието без да резонира ‘никога’ и се затваря при сълзите провесили овалност по призмите на раменете ми нехаеха достатъчното и привиждат изговореното или изговаряното пенливо с непрозрачност от лъчения до където преценяват даващи-и-получаващите с честотата за невиновност на систематичностите ‘тук’ и ‘там’ с прегледността ме отклоняват за пореден път от хронологията отново да съм кална хроматичност и да преглъщам прегърбените си мостове заобиколил пределите на регулираните пожелания спекулативни да изгарят идолите си обременени и дъждовни зализали косите си до залези по репликирането в колективна рефлексивност и завръщане на институциите откъдето новите зависимости трансцендират достига на състоятелност за време и компрометират непригодността на часовете да прорязват с острите си краища стълбовете междузвезден газ в снимките от сътворяването и неприязненостите тежат в главата ми с крепостните си стени от главната последователност и

2008-08-09T03:05:00.000-07:00

52

“credo, quia ineptum (est).” - Тертулиан -

не оцелявах но
пристрастеността ми бе съвкупността от
бъдеще и всичкото на никак и
„мисълта на страстите”
„съществителното” свойство на характера
с „недостатъчна ортодоксалност”
от преди моралността
пумиатон да е „обрат”
и ноуменът да е синтезирал тежки елементи
отколкото е друг в свръхновата на аза
чернее сe процесът на изтънченото да е тъжно
от п(р)оза на контекста
смешното количествено от менталното
на 'само'
освободеността от правото на рецидив
е свободата ти да разпиляваш
обладаващото
и да имаш себе си по алчността
на адстингиращ в хаоса на осъзнаваното
и отговорността да означаваш
абсурдността на името си
с метафизически комфорт
в моменти на постигането и
нахапалият времето си цвят да е очакване но
осигурено от търпение
колкото да си спестиш вкуса на нищетата
безмилостен от нужда
все по-еднократна и уподобена
в придобиване на загуби
„заслужаващи предназначението си”
в екстраполиращата склонност
на предизвестеното
да си пуснат в обращение
разумен от решения за възрастта на тъмнината

2008-07-30T13:14:00.000-07:00

53

той „вижда” с интуицията си зреенето му долавя несъстоятелността ми но е достатъчен и това е само обвивка дори не кожата ми а какво е под нея – същност(та)на ли е – не му се иска (предусеща) да (не) съм но е несигурен колебае се изисква – пестелив да сее нищността ми по съществото колкото епидермисът на душата му е концентрирал твърде много хидатоди и и лъсшти претенции но ме щади т.е. щади теб

54

)зная и съм недостатъчен)

2008-07-29T11:44:00.000-07:00

51

раменете ми изглаждат синусоидата И до писък
и импулсите ми я олицетворяват овеществяват
осъществяват
но предпочитам рамщайн като че апокалиптика
все пак металика не се съпротивлява
на жълтите ми петна и рискува съдбовности с коса
докато путката и ме захапва с прохладата си и
сексапилясвам - "мракът шурти" в мен -
процесът е глутация и се движи по хидатодите на
епидермиса ми слой след слой за какъв ли строй

2008-07-14T11:29:00.001-07:00

50

на по-скръбната цена

и не-достатъчен

„съприкосновението” е подредба на

температурите ми

по коагулации на „смесването”

ще възприемам „вътрешната форма”

докато лъчите му ме подравняват

(с „връхчетата” си)

по „сигурността”

колкото да клатиш предопределеността

по най-ниските цени на

амплитудите си

2008-07-11T13:01:00.000-07:00

47

очите ми кървят през винаги да е страна
на победителите
но си прекомерност
посветители-те-е-успешен за да си открит
(noli tangere до когато ми израснат топките)
за космоса си kosmotheros

49

за да се види съвестта и
схване като парадокс необходимото
прекъсвам
в непосредственото като отношение
това не може и да мотивира или учи
небрежността
освен че никак не е повече
но е и условие за повечето
да се случват в нищетата на ненужното
като технически процес
с повърхности по абсолютното
да си в безвремието с оплакване от произвола
и съзидателите на участие
и средството за по-добро
да разбера когато съм гласът
вживян
доколкото голяма е цепнатината
на обикновеното
психясало по часовете
срещу началото което подлежи
изпразнени от грозните неща и
долу да се прекалявам
в концептуалности
от посоката на отчуждаването

2008-07-05T11:37:00.000-07:00

48

а пътят му нима ще тича както някога докато искам да прескоча
по синкопите на амплитуди реанимирали ме в давности
когато двата силуета са възможността да се просмуквам с убеденост

2008-06-24T05:47:00.000-07:00

44

заради мен е нощ

45

мракът съм
от нищността на
интерфериралата самост
и от поносимост
в гените ми хлорофилът избледнява
(целомъдрието премълчава чувството си за вина) и
трансцендирането ме заобля
в конвенции по неумолимостта на часовете
с вкус на бряг
на сълзи
и на изгладнели погледи
„защото” съм тълпата
оцветила възмущението на каквото е отново и отново
недоказалото добродетелите си
чувство за почтеност

твърдото и безразлично е безлично с
несвободното си наложително
(много хубавото недовижда) и размазва
преживяване по себе си
по епитела на омерзението ми
внезапността настръхва с всеки шум на недоверие
и оголените зъбери на разлива са
„вече” засводени от
терзания на нетипичните ми ъгли
макар че е „отдавна”
в подвижни пясъци на усвояването
преди да се научиш да презираш и
да забавяш кръговрата

46

протуберансите ми пропищяват
съществуване и
увлечението е неволен аргумент
да осъзнаваш
прекроен в преценките си на изгубен
че каквото е да можеш
след като си вечерта
по вените на воплите на изкуплението си
о-значение на НЕ-съгласен звук
доколкото съм изкрещян съгласен
и следствие-то-да-не-мислиш е
да съм на себе си и

2008-06-20T02:10:00.000-07:00

42

в основанието на точките от може-би
с каквито и черти да са отколкото е мислено
да е реалност
лабиринтът на вибриращите
по романтичното на корелат
в усилието на напрегнатост
с отдалечени разливи и
обусловености от обособени разлики
ако-ще-започвам или
ако съм свидетел на редукцията
трябва ли да съм загриженост
доколкото стените ми са „длъжен си защото трябва”
и все още съм непреднамерено съчувствие
което ме запраща в премълчаването

склонЕн като оголен факт
е интензитетът на светкавиците от ъглите ми и
истерията разкроява промеждутъци
в тунела на хипоксията и
„понякога е
по-трудно да признаеш нещо-то
отколкото да проумееш”
или да „придобиеш стил”
или
за трайното е още рано и погледнатото късно
на злопаметност
която мога да тълкувам
с темпоралностите на „нуждая-се” от
допълнителна причина за немарливостта
да се допуска изход
и да няма смисъл
в обясняването на „защо” е
противоречивост самооправдаването
и разгадаване
макар че никое не означава нищо но

43

без дългове са недостатъците ми
(над филаделфия вали) и
невъзможната възможност е
като да съм следващ
в споразумяването на причините
(избирателно)
когато искаш да докоснеш случването и
(с) това кога-да-си
освободен от правото на избор
(несполучените не започват отначало) и
послесловността-ми-е-без-умност
в определянето на без-погрешната-разумност
и това че се допуснах
едва ли ще ме означава да послужиш
за присъщо на намиращото
с инертната си същност
когато
качеството на запитващото Е „когато”

2008-06-19T07:53:00.000-07:00

39

“Мълчанието е най-лошият аргумент.”
Г. Л.

40

не-аклиматизиран за да се съмнявам
с беззащитността на НЕморалностите
разранявам промеждутъците си
(и историчността е рана върху самоопределянето ми)
и липсващите цели заслужават милост
с достойнството на правотата си

в павото си да сравняват порива
доколкото би имал смисъл
да „стоиш” и да „разбираш” но
едва ли основанията му
щяха да снизхождат „хубост”
и да те осмислят
с емоционалната си проницателност
е основателност
извън порядъка да се намериш
в основата на същото-предизвестено и
това-преди е очевидността
доколкото посочва видимото като
квази-парадигма на харесването
за да съм което ще очаква
с „бихме ли могли” или сме сезоните
през които преминавам

41

с каквато консистенция е течността
от сухожилните канали на проявата

2008-06-11T07:04:00.000-07:00

38

без да се натрапвам но

моят инструмент не капе

и настоящите конвулсии НА стоящото

(коя от тях не е цирцея)

с омерзителните си анализи на „нуждата”

затварят пребиваването

в датите от циферблата на историята

(не само подивели факти) и

аклиматизират огорчението

по ледения улей на нормалност

с екстатически характеристики

в „модерната мъглявост и

„чистото запитване”

докато Тя

все повече отстъпва на нарастването

в „непрестанното започване отново”

и секуларностите ме връхлитат

с реквием за инфантилните ми фази

и „никога”

не води „нищо”-то до окончателно

2008-06-11T07:03:00.001-07:00

37

позволи му да се изживее
настрани от „онова” и от „сега и вече” ли съм съживен
НЕ
остойностен от егоизъм и вечността изстинала до състояние на
останалото сливане ЗАЩО-то
засегнатото да е синклинала от
всички ‘винаги’ на няма-ли-да-са-сполучени и

ще има богове но

ожаднях а не предполагам бъдеще
освен за власт и време да доказват правотата си да бъдат възприемани убивани изяждани ‘такива’ в основанията си
а Тя е почвата на разум който ме преследва от преди да се склоня до ‘неочакван’ и да се обоснова в същественото

2008-06-07T04:11:00.000-07:00

36

да
‘многото е твърде много’)) и
твърде околО
стесниселните да са съотнесени
и да очертават токовите линии
с приливите от очакване
преди камбаната на всичко-‘онова’ да е
да си надеждността на безнадеждните
с цялото ‘отвъд’ от недочуване
сред писъци о-съществявания и
подредени
предизвикателствата (колкото и да са
изкристализирали) и
с почти реално увлечение Е неистинската
невиновна независимост
по невинността от същности
причинени от възникнали не-обходимости
в структурите на ‘какво’
изнемогват преустановените
(без захвърлените)
да са в умисъла за простъпване
да представлявам
интересите които ми противоречат
през лабиринти погрознели от откъсването

арогантен ли съм

и представен да Е релевантно-то
на някого хоризонтален
в невъзможното зачеване на ‘скоро’ пак
ще съм готов да съжалявам и да се старая
с продиктуваното от ‘стремя-се’
на променливата воля
без да зная че съм обладан от ‘знам’
и хипнотизиран от идеята за ритуал
(за да осъзнаваш или да останеш не е нужно да се
връщаш)

но от тези ме боли
и въпросният НЕизбор е несигурност

а двете по-големи-чужди го разкъсват
(действителното собствено лице)

36а

изгряват волните по собствените си преценки и струват грандиозното от сродно царство на числата на необикновеното и се оглеждат в странното като квазари и се размиват в удивлението заради неловкостта да са възможностите до такава степен настрани от индивидуалното и колкото и рядко да е но приемам без да обясняваш искам но благодаря за последиците срастнали обособеното по които ще протичат основанията подкрепени от съмнения и любопитство заявявани с въпросите за нуждата от грижа за които са ненужни но първото си е систематичността на заявителя и механичната му мощ протича по редовете на които съм по-твърдите полезни многоглави „смисли” и доказване докато мойрите втечняват ползите понякога забравили се и отлагат предизвиканите докъдето съм с възможното морално допустимо генетично е да произлизам с каквото точно ще се забавлява правото им на или изобщо нещо до отвъд на възприеманото за разумност докато доверието се просмуква с убеденост за взаимността да се разбира погрешното и възможността за правилно за всички-те които мислят

36б

или вярвам или
имам интерес
но очаквам НЕпромисленото да е в мен
и предполагането все е нещото което имам
в непредвидената синтетичност от придържай-се

2008-05-19T06:38:00.000-07:00

35

за да съм самодостатъчен
в недостатъчностите на досега
колкото и да са достатъчни
достатъчностите
моралното е затъмнено с
’обработването на градината' и
признавам
причинени състояния сме
с благоволението на жриците
на ‘полезността’
като жлези с неустановена транслокация
съществуването е оглозган факт
(без причините нали)
в ‘нещото’ в което се познаваш или
в предизвиканото ‘нищо’

отговорът е
обременени неприсъствия
в-създадените-НЕубедителни-‘тогава’
Е породен от злото и замръкването

но имам шанс да онемея
(‘на здравия е къса паметта’)
не сме ли тъкмо в този смисъл
млади и опитомени
достойно-прогресивни или
ще умират само тези
които ще се появяват
в поредица от копия
достатъчно самостоятелни в недостига си

2008-04-22T01:55:00.000-07:00

31

трошлива е
изсъхналата многослойност от ревниви
равностойни самостойности
на комплексното преди да е конкретно
и несполучените са пристойни
по сравнeния на срастването
застигнати по неравномерностите доблест
между челюстите на нагласата
от досега прииждат
с равновесие на придобита двойнственост и
най-конкретното от настояването
на горещата и бивша невъзможност
laxus-ът
изначално-то-комуникативен
от изгеждащите съвестни-те-съвести на крайното
и погледнатата компетентност
с мотивации на ex-position от процес на срещане
в същината на “обичам, но дали (ще) съм
храм-ът божи” е с критерии от покрайнини на общото
нито гъвкаво-несигурни
с целенасоченост по "правото на произвол" и
в пожелания почти да се позная

по-скоро положителното е въпрос на резултат
когато външността е географското понятие за всичко
на променящата се невинност
в компилациите от съмнения и припознаване
с неясно вглеждане в ”да, може-би”
и противодействие на всякаква система
с коефициент на вписване в недостига на средното
каквото е усърдната квалификация на грижата и
”пътят”-ли-ни-задължава
след като сме декорирани
във всички области на ползата
настъпили ритмуваните си кататоничности

пълзят мазолести очи по медианите ми и
в изгърбената приповдигнатост на островите от останали
всеки цвят е пристрастяване
към еротичното в ”онази” думичка

формулата и е гледна точка на непримиримостта
с ”разбитите в очите призми” и пирамидални структури
по цялата верига на ”това”
в следи от странно отстояване
и най-добрата част от ”нямам-време”
с усвоената болезненост на високосното и
чувствата от проветриви поверителностите са
посвещавани по липсата на ъгли и
Deus ex machina за безпристрастности

спускането-е-от-по-нагоре
с развръзка по наболата парабола на съществуването
с виртуалното заобляне на веществата и
мястото да се изменят и приплъзвам по недостатъчности
и роговици на lacuna и
пристрастеностите на зърната ти или
всяка вечер опортюнистичностите ми са влажни
доколкото научените да се смеят са
в непристъпваното съвършенство
на недвусмисленото оживява по ръцете на
слънцата ми и ме задъхва и

отново saprophagos-и се разполагат в санкцията
на преситена клаустофобичност и
митичните ловци са в период на събирачество

32

под черни ветрове са ветрилата ми и пентиментото е преднамереност на безнадеждността да балансирам по приноси от неучастие с вибрации
по риска на способностите са различни и предполагат досега на подреденост преход-ът е изпитание за разпределяне на травматичности по осъзнаваното
с опитност като ”това” и многото на много-своето когато ще сме посетени посветените от допълнителните честоти на съвместимости по подразбиране и laurus-ът е разчленен по граници на вкочаняването от окцидентума на търсене и определяните за всеобщи необходимости от безпределността на предизвестената несигурност и прозорливостта на хакуин осьо
в доловилите звука от пляскане с една ръка е
незатихващо ридание
раздирано от изкусителности като theos-ът + dike
и адстингиращи метафизичности
по изплъзващите се логически реалности
в отвеса на отвъдсетивното
за всекиго изминат ден е символът-богинята-на-истината
но от друг регистър и

33

аспектите от податливости са разрширения на принципи от аскетичното
в присъствието на "съвсем" и "трябва да го оговорим" с aurea-та на lex talionis-ът-ли ще е eucharistia-та на оставам или отдавна и не точно хипотеза-та-да-продължавам по решимостта от констативността на изживяваната не-решителност с продължителност по ниво-постигане от корелацията на променливи задължителности-те-пулсират в заложените-да-се-припознаят в пространственото-повелители-на-стигми
стигналите до решения за ”знам ли” и ”час по-скоро” ще притичват кататоничности по дланите ми с дати от фиктивности лишените са дивидент на явното от заличаването на надеждността на осъзнатото на ”сън-съм” и ”не-съм” да искам чест от ”иска-ми-се-да-приема” и ”не-само-то-това” е без да обяснявам търсеното съм заложен в прототип на претърпяването от ”без-край” в протичане-то-си-е-преход мотивацията на ”така-че” да се изравни позиционността на съживяваното и моралът да не позволява съжалителност
за регулярностите и
отговорността пропада в последваното все-осъществимо
с кататоничности по устието на ”такъв” да означава името на срока от спиралата на диоскурите са думите ”променям се” и най-полезното
от ясните неща са ”пръстите” на времето по сънищата
на ограничените дистрофии
увличат хибриса на символите
драговолното да редуцира в неучастие на подреденостите и
полидевк и кастор да са
от клавиатурата на съзидателя и
агресивните приоритети на пожертваните са си преклонение
с изпълнено-то-основателно-изискване-за-покаяние
и веригата от справедливости и хладък ужас
са констелациите от коректност
за хоризонтите и обладаващите нови ценности
и гласовитостта да се страхуват
с конкретност осенила купестите ми съмнения
с разлики в това което знаеш за преходни състояния
и предходни наслоявания
не-решителностите да проследяват защитеността
на оцветени в инициативностите си отсъствия
и излишъци от самочувствие
в пропорции на крайна искреност
уличаващите radix-и в единоборствата от стойности и съжаления
с груби
грешките са се проточили по билото
на влюбвани в градиска нежелания
от отношения
дисциплиниращи-те нужното вълшебство
уличават
играещите в преиграване
с призиви за срастване
като да изригнеш съвместимост
в мерки на трагичното от
досадните проблеми на незадоволените
(проектите са недостатъчности)
определяни морално за фасада
прекалени непокътнатостите са
трупни червеи по черепите на предъвкваните хипостази
недостатъчно наопаки
по члененето на мозъците им се гърчат
личинките на умението
с усещане за атмосферата под тях и
чуват съвършенството си
и предизвестеностите да откриваш
пространственост по прегрешенията
по края на кресливостта му
е абсолютно
живо-то с лице на лудостта която казва
"абривеатура на усещането си"
нямам образи и ”този” съществува и

бих желал да разпилея предубедеността

34

макар че ”винаги” е настрана от времето
без време ме намира и не търся
да съм недостатъчност
задраскван като синоним на ”подобава”
с ”остатъците” фон
когато азът е дотолкова в напредналата моногамност
на нагласата
с еднаквости на приближаването и
всяка непочтеност е
многостен от хромозомите на побеждаваните
с формата за гениалност на
хамелеоните от заден план на прекомерности
в подреждането на познаваното и
с всеки дъжд
интелектуално-то-непостижима
целе-съ-образността ми е
с брахиоморфната си конформичност
от напоследък и
ни едно съмнение не е синдром на самост
преди да вземеш задължителното
за реалната акузматичност
под пластовете грим е недостъпността
на описания и определяне
в сюжет за хубостта на трансцендиращото
по случването на света
по устните на
невидимото топъл и даряващ
без да е красива интонацията на красивото
и доколкото Е зъл
че да съм изток
в основата на благоговеене
страхът ти да е съпровождащият собствен присмех
доведен до приоритетите
да вземаш и да завладяваш
с аерофагичностите си
по номографическата ми лаксичност

2008-04-18T08:33:00.000-07:00

2008-03-17T09:24:00.001-07:00

29

нелицеприятно е но флегматичността на електричеството ми е уравновесена в сладострастието на фрагментичността да имаш нужната омраза да полягаш по вибрациите на онези две от косъмчетата на асоциативност близка до удебелената ми честота и да позволиш на пътя да извърши мястото си в друго-то да си набавяш равностойност по неспособността на периметъра да се разлива по наболялата по кожата ми безтегловност с визия в стомаха на единствена с метален вкус в основата на гърло за едното чукане стеснителност която е преди да си готов за включване в програмата за уважителност на дарбата макар и от страна на побеждаваните ще те рискувам с всяко-е захапване ”това” го гарантирам за абсолютен и не толкова предметна колкото са адекватностите от активността на хипостазите и девалвират по формалности от всеки върху близостта на подозрителност до престараването органът ми все е отговорен за сиестите от възли върху подозрителност на връзките докосването ще ги преболи и изненада с вкус-а на много от хормоните разпръснати от без и нищо от вниманието ти да ме улавяш метастазираш по самодостатъчностите ми и да екстатираш в рамките на изменението на разбира се и разрешили:

30

Всеки човек е свободен доколкото е насочен спонтанно към света, но ”това движение не би оправдало един завършек, осъществен без избор”.
Симон дьо Бовоар

2008-02-27T03:17:00.000-08:00

27

но нормалността ми е у-величение на каквото е противоречиво самомнението на моралното което възвестява съмването на ръцете
ми в онези дни и само-то е с червени ципи и обгражда чувственостите
ми плъзнал се по намерения от дълбочинно старо-то благоразумие безмълвно да се приближавам и допринасям за забавянето на стремежа един от бягството на отговорностите сгъстили се по анатомията ми и ”захвърлеността му (да) имплицира избора на собственото му (ми) битие”

28

а corax-ите се синеят с черното на figilegus-и и с нуминозност доколкото е непонятността по двойки и победителите преболяват в пъти по-богати с липсите си и преливат по синтаксиса на възмущението и по кожата на налудничавостта ми в ревност-та макар и с руни по гладката повърхност на затишие от поносимост-та обагрила лъча на непризнаването от процес нахапан с многоликости от прелестта на синоними татуирани по скришните места на светлината и хамелеонът който подобава

2008-02-17T10:47:00.000-08:00

26

по теснините ми надвисва сбъдването на преди да сме щастливи или
по загниването ми мурените са сардонически и от възвишения-неконтолируемо-премного-хубав-многозначим за ситуации омиротворен до разточителност в конвенционирането на не-бих-посегнал-на-това-ли да предъвквам едностранчиво вътрешното беше хубаво на съмването когато призраци на самосъжалението от пропадането на ъгли по изненадващото неумение успешното да припълзява в интоксикацията на подобното по добрите стари преднамерености на непредвиденото да инфектира мнението ми с патичността да се напивам с теб и саблезъбата ми вероятност да се вихри посред издиханията на потентността ми (заобиколен) но трябваше ли пропускателната ми себичност да е точно тук не исках да прогледна и по-добра ли ще е разнебитената самоличност на самодостатъчностите когато съм почти пристигнал и ако имах бих избрал забравата на да-съм-приблизителен-до-очевидното

2008-02-16T01:57:00.001-08:00

22

частен мазохизъм си е да започна нов заради пътя вече се прокрадвам и все отлагам съвършенството си но дали защото овлажнеността ми се разтяга по молекулите на очевидността и в полигамия от безнадеждност изкривените и подравнени подивели са доколкото при мигването на прозрачността ще се разсипват по звука на непростимото от изпарения на надпреварата и сублимират по пристрастията ми в звънтенето на натрошената въздушност или ще съм полигландуларен по остатъците с полиетиленови торбички надянати по вятърничавостите ми еректирали и всички те обрулени от зимата на моята продажност prostratio-то ми по кожата на онова от пристрастеност и по ребрата ми не преболяват изплувалите островърхости от изгладнели думи

23

кога успях но пътят вече ме прокрадва и все отлага съвършенството си да е свършване дали защото овлажнеността е светла и молекулите от бяла кост са се изтегнали по високите ми кухини и предпочитания на corvus corax-те се преплитат в полетите си по петънцата на отрадното за всички те раззиналите сумрачностите си pithos-и от свършването на света пред пликчетата прдпочитам прашки антически или за бял финал какъвто палимпсест е непрекъсваното все от пролуките в ограденото завръщане на влажното и непоръбеностите прелитат опърлени от жегата на въпросителните докато все не искаш да се вихри островърхата основа на отворите от симплематичното на пластогамия с отделения за клетъчни ядра и до клечащите мембрани все черен креп и розово мушкато са за предпочитане пред наклоните на о-бременените

24

продължавам след матрицата вече ще съм гърбозавърът по който пъплят изсъхналите пожелания и полицейски джипове след претоварени от цигани каруци ме натъжават с ритмуването на причини по плитчините на гръбначния ми мозък напъпили coitus-ите разцъфтяват и се разпълзяват като насекоми

25

да кататоничностите ми са две неравности издигнати до континенти от причастност и орогенезата на тласъци са дълговете на притворството на победените – прекалена чест за гения ми колкото и недвусмислено да боледува виртуалното задоволяване на чисти допълнителности от виртуозността на усвояването са в ”промяната на мястото и изменящия се хвърлящия се в очите цвят”

2008-02-11T12:59:00.000-08:00

21

без Защото

2008-02-05T05:57:00.000-08:00

19

и на каквото е... да съм

обоснован по чисто нови отклонения
по магнитута на акцентите
по определености да се отдалечавам
по наклона на любимото си безсъзнавано
да разпознавам пристъпа на продължителностите
каквото е да пуснеш плъхове
насред терзания от изгладнели орхидеи
по тях все някога ще синкопират датите ми
с наушниците на неравности
от прогорени ретини
и определените на биологичното да носи дух
с различен полъх върху нищото и
с гарантираност по каузата да се преживееш

до изгубения връх се приближавам
под акомпанимента на издължените фаланги
потръпват клетъчните ми мембрани
и пропускат
равнището на трансцендента да прелива
през ненужността е като нежност
като остатъчна междинност
от метаболизма ми с трапчинка на брадичката
и акромегалия на корелата

да(
ушите ми са откачени и стърчат на дълги мигли
в погледите на изстиващото го пречупват
по този който съм от тънък лед
с коси от мислите му
живо разтежение
и абсолютен фон за долмените
където идват да умрат последваните
и обосновават незарастващите продължения
по гласните ми струни на пискливи отстояния

ах)))
разкъсаният бедрен мускул
не е безочливост за остеопорозата на мозъка ми
осъден за това че си признава
да съответствам на наклона му

20

"Дето човек не може да обича - да отминава."

2008-02-04T11:53:00.000-08:00

3

като стрели за арбалета ми ))

„блажени са мъртвите, върху които пада дъжд.”

са причинностите по високите и резки звуци

на въображението и плътността на отразеното

с всичките си нелогичности да се повтарят по

несъстоятелността на илюзорната представа

и самомнителността на пандемониума

застинал в егоизма на доброто с

основание за пренаселеност по осъзнатото и

асоциативност на дедукцията

предизвикала смъртта на закономерностите

и изплъзващите се непоследователности

да се задържам в залеза на царската звезда и

пред собствените си последици

на абсорбиран в изначалната си подлост от

последното на подредеността

през нечестността на дребно и малодушие

в съчувствието колкото да сменям кожите си

в свещената зараза на докосването

2008-02-03T03:37:00.000-08:00

18

да косата ми е пожълтяла но това е от преди да се
получа недостатъчно или неистината за мъглата ще
подпухва и през влажното наднича наместването
на ушите ми низки и писклив нищожен след
хронологията на такъв с разбиращото неразбиране
където съм или наистина съм мост от впечатленост по
облата съмнителност нещастният ми хуй една след
друга сменя кожите си пътечката му криволичи през
косата ми с накацаните от безжалостни пространства
картини с белия чадър и плажа и с налепите по
главата са си доколкото центрофугирани изглеждат
а бульонът оживява в сенилната начетеност на
мекотелите от другия регистър през цифрови
преплитания а той се бели от тъгата си и петънцата му
се разраняват

2008-02-03T03:25:00.000-08:00

17

монохромността за по-нататък излъсквам от
нехармоничности на изобилен вкус каквито са
бихейвиористичност да се възпалявам от
предчувствие за онова и да не искаш да не трябва
зад любим на нежност и внимание да съм оголенa
полупрозрачност в центъра на oмерзеност от
наточените окончания на всяка мръсна кръв в
движение да изтънявам по съблазнителни
кръвонасядания по съвършенството от нежността на
свършването и недоверието че убедено е да се
побъркваш от вина по разочарованието на
динамиката и да зарастваш по надраскани
присъствия по подражания доколкото краката ти
притичват в несъстояването на преди това че вместо
сняг топките ти са от кал и се дави в информационната
нечестност емоционалността да бъдеш само фон на
който трябва да се случваш докато правиш някого
щастлив

2008-02-03T03:20:00.000-08:00

13

упражняват се във властност полутоновете на лицето му
а той лежи всред въглените на обичал да си го налапва
или просто да го лапа то е само дискомфортност-та от
липсата на няколко ребра от ”полюшването на бедрата”
в задушевност от присъствия и неразбирането да си
малък че си само малък

14

пристрастено ми е и това което искам да не кажа са
цветята – ружи от бинтованата не-на-ужким-патетичност
е провиснала от почитатели научих чак до края че ще
се погрижи опита да продължава по зададена от
другостите форма на асоциативния синтез на първична
двойка на ego и на alter ego-то

15

”Но абнормеността (слепота, глухота) се конституира
сама като такава едва при наличието на една
предхождаща я нормалност.”
Хусерл

16

ах петънцата по лицето на рецепторите
как е любовта ти днес МЛ
а луните по реките ти все още ли са малки рибки
отдръпва се ръката която исках да погаля
и скръбта ме пожелава
и ако побелялата мандибула до жълто е
като ружите под бинта се озъбват
до количеството на стила – дъртакът му се правил на създател
когато се загрижила ананке да съм долмен без да си остатък
ще се изчегъртам от душата на страстта
под всеки сантиметър смешният театър е с разметнати дъски
с подметките за романтичност от картон на благодарствена значимост
в зиморничавостта
очите ми са уморени все надолу да вървят
през колапсирала мазохистичност по сърцето от скорбяла
защото ще си мислят че ще искам да те видя истински
и няма да те подчиня нали
ще изтърпиш да те разкъсвам със саблезъбата си хроматичност
когато всъщност искам да те съблазня

2008-02-03T03:16:00.000-08:00

9

така си беше и чашата ти е отново нова и в потвърждение на обкръжението ти ликува квазилуноходът се полюшва по вълни непоносимост и като черни парцали се разхвърчават corvus carax-ите или cоrvus figilegus-ите с жълти човки и крака не червено-черни-те и черни още няколко от всички при булдозерите само двете кучета остават с чайките и са глутница от непоносимости и всъщност образувателната е в главата ми метанът си облича ролята а старите реячи са мамка му фрактали от света на морис ешер и от светлосянката на нищите

10
реят се по пътя си към дъното ми чаени листа през дивергиращите пластове лъчите му са мръсни от размекнатите тъкани на реално съществуващ апоплектичен свят присъщ на идеалния му пост опипващата мръсна светлина на транзитивен аз с несигурност пълзи по очертанията ми и някъдето там е горе през тонове вода проблясва стъкленото му око с аподията на представите си ме обрича на несигурност от раци и звездите дращят по челото на зениците ми и дъбоководни риби гнездят в ноздрите ми а езикът ми езикът ми е черен навлякъл съм смъртта и охлювът наднича през стъклото на очите ми зализан по течението на косата ми и натрошен в иглички на очакването а езикът ми езикът ми – мурена от огледалото прекрачва в две кататоничности

11

”Слушайте или ще ви шибам с Бич Божий!”

12

вярата ми е удушена и преначертана от вододелите на безрезервното харесване – нароченост за аромат на светлината от обещаното да образува ‘петънцата’ по лицето на ръцете му е упражнителят на власт с бинтована през темето мандибула (за да не увисва) ускорението му лежи между дъските на островърхи сълзи и успоредности от безвъзвратности-те ли донесох отвъд знамението за еклампсия на опустошеността е повече недоразумение неадекватността на поведение от пристрастеност в квазиподредеността на времето създадена от глутница мастити дилетанти

2008-02-03T03:08:00.000-08:00

4

дали
двете кататоничности се засуетиха по канелюрите от гърбовете на
реките ми и скривалищата за похотливи съновидения са
безжалостната пътека
с мазоли по раменете на срама и
оплодителят колосва небето и диплите му нямат свършване когато
разгръща крилете си
все розови и
изчезва докато с мотивите на 'каквото' вместо 'как'
явното предполага хоризонталите си а
стръмното опъва барабаните на мълчанието ми и поставя в скоби
всяко съждение за пространствено-времевото съществуване
с поне близка надморска височина
когато хеймармене е тъждествена на ананке и светът е ейдос
добре сложен и почти давид на микеланджело
но вече прашен и не така женствен или
педофилски идеал с кравешки поглед и от окончанията на
моравите му жестове капе негата на дъртия педераст
пардон – педофил
колкото млад да го е изчукал или
дългокосият е бил прекалено аристо
и ако замахне шепата му ще тръгне след камъка и ще захлупи
пристрастеността му към хоровото пеене
до най-малките от хибернацията когато лъкът на цигулката му
обрулва ichthyus-интенцията заедно с ушите ми и
слънцето залязва в синьото на персоналните ми каверни което
всъщност е жълтото на бананите от подводните пещери на един друг
ДГП:

5

Нещо се случи днес, Любов Моя. Този Я. - ревнувам те от
таланта му.
Пластове безнадеждност се срутиха върху мен. А утре –
не зная дали искам да имам утре - по-вярно - не искам!

14,37
И дали самотният път на голия охлюв може да бъде бъдеще?
Какво каза ти: Умората? Разкажи ми за нея.
Така ми се иска да успееш.
Навън започва твоето време, Любима.

15, 45
Попита ме, Обичам ли те. Днес отговорът е: Не зная.
Заспивам. Или искам да заспя. На 120 градуса. Листата потръпват.
Втренчил съм се във фотографиите на Нищото носени по въздуха.
Заваля.
Не може да ги приземи сводът от гръмотевици ме унася.
Силен вятър ги приближава в драматизма на.
Докосва ме със статичното си електричество.
Асфалтът се покри с мехури. Искам да заспя!
Обичам те!

16, 53
Може би трябва да вярвам, че ще изсъхна, Ничия. А те
все още се носят - дъждът не успя да ги изравни.
Вертикални са като сълзите.

17, 03
Аз съм огледалото в което не смея да погледна, Скъпа.
Искам да се напия. Би ли се напила с мен без секс и целувки?
Искам да те любя като снощи, Единствена.

17, 29
Защо не мога да харесам хора, които пишат такива големи и
умни книги?
И талантливи. Може би?
Завистлив съм? Или този нещастен Гауди като пирон
пробива страниците му?

Или: „Ако не харесваш себе си - не можеш да харесаш и
другиго”. Днес не мога да се понасям. Прости!

6

на възли съм
и дланите му ме оформят в относителност от страх и неприязън
разпрострялата се заскреженост на аурата ми
до каквото е бунището на може би
белязан от ятата на защо е почернял снегът наоколо
и затихващите все са посветени
в каквото трудното възлиза да въвлича и са
на върви идващите от различия традиции и
независимостите на предпочитани от някога
скърцащи в нищожността си се пресичат по възможности и
точиците светлина са злите хапещи неща
за отговорностите на разкаялите се и извинение е
не винаги само и само то е същото
като да искаш да пробиеш дупка в истината и
ортогенезата е
всичко то това защото трябва да си длъжен или задължен

7

ти беше в повече на обстоятелствата

8

любителят на хоровото пеене поне да беше онзи
за когото си мечтая но ние му оставахме и гласът ми
полепва по гърлото по небцето ми заплита се в 'онова'
и папилите намотават кълбото на езика ми
защото той не чувал каквото съм си риба
да тиктакам след цигулката му и ушите ми плющят
с лъка тактува гадината низхождаща до висините
за да ни прокарва през ушите на одиозностната си
амбиция

2008-02-03T02:43:00.000-08:00

после
моля се докато обирам свободния ход да няма „после”
... кълновете скреж пробиват склерите ми и страхът
ме поглъща

1

седя и чакам
пътят минава край мен излизал дълбочините ми
и дори слитъците бетон застинали
по гърба му не могат да ме направят добър

по-точно деменцията ме корумпира но той ме помни
и не иска да ме забелязва
аз обаче забелязвам и преглъщам когато двете
кататоничности потъмняват изкачвайки се
между кълновете по дъната на очните ми ябълки

неравен съм и стръмен по посока на дългата
прошарена трева-косата ми е полепнала и леко
влажна отколкото нечуплива

и денят е влажен и ме изрязва по високите места от
наситеното черно на короните срещу себе си докато
пастелните змии на цветовете изпиват небето ми и с
крясък убиват бликовете по сернистите кореми на
рибите от изстиващите сенки на каквото ми е останало

подпрял съм се на лявата си ръка с дясната притискам
суетата а слънцето с дългите си лениви
пръсти рови из мозъка ми и деликатно се опитва да ме
остави без хипоталамyс

и придаваше въздушност на пропадането а в заливите
на отсъствието бродят душите на прерафаелисти и
мъглите ми се вдигат и не позволяват на бъдещето и
най-далечното да бъдат моя причина:

2

тя е Мания и способност на случайностите да прозират
през съществото и да посочват да отлюспват стъпките
на еволюцията по начинанието но никога като
последствия и

въздействието на предмета върху изобразяваното е
качество на подхода на подражание в методологията
на интерпретиране и прилагането са разликите на
сродното и далечното на несъмненото в традиционното
да се нуждаят от обстойното за изразяване на
изчерпаната от обемност формула на защитеност с
конкреции по заздравяването на подредеността в
зависимостите на определения за избор на целта

в единични случаи разновидностите на цялото
запазват обособености и организираното е различно
отколкото се състои в морфологията на познаваното

в периодичността на определянето е другото/като
че ли сме посърнали в желанието си да бъдем
отговорни прегракнали от откровеност/

и пристъпите на вниманието са с плътността на
възприемано и ориентирано по същността и по
осмислянето на изразителността в композиционно-
структурна еднопосочност на формите от несъзнатото
са само еквивалент или равнище за основателното

и импровизираната цел е трудно постижима и в по-
голямата си степен върху равностойността от
необходимото да се отчитат задължителностите
въпреки специфичните предопределености и
сдържаности от търсенето на равнище за
приемствеността и възможности за подвизи на
разчленените по условностите белези и наложеното
върху разновидностите от абсурдното да са
преситени каквито и да са неравностите от съотношения
по невъзможността

в окончанията от особеностите на досега
неръкотворностите са основани на конкретна
специфика и последствията им нямат граници в
изграденото като отворена система с цялостност в
единството обединени върху области с основите на
едностранчива последователност и отражение на
диференцираната им спонтанност и задължителност

тази основателност напълно се отнася до
изключването на целенасочеността като функция и
зейналите в самостойност навици така означеното
улеснява избирателността в здрача на възприеманото
да прилага височини по обкръжението

в междупространственост и обединяване
на съдържимото или мотивацията като насоченост по
структури от стойността на цялото с премислено начало
е непрекъснатост при търсенето на наличието

известното и изрядното извършване да имат някои
допирни точки основани на определеност и
ограничаване в последиците като процеси на развитие
и ”от едното (да) произхожда много и от многото едно”